1 Царе 20:1 (BULG)
Тогава Давид побягна от Навиот у Рама, та дойде и рече на Ионатана: Що съм сторил? Каква е неправдата ми? и какъв е грехът ми пред баща ти, та иска живота ми?

1 Царе 20:2 (BULG)
А той каза: Не дай, Боже! ти няма да умреш; ето баща ми не върши нищо, ни голямо ни малко, без да ми яви; и защо би скрил баща ми това нещо от мене? Не е така.

1 Царе 20:3 (BULG)
Обаче Давид се закле и рече: Баща ти знае добре, че аз съм придобил твоето благоволение, затова си казва: да не знае това Ионатан, за да се не наскърби, но заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, само една крачка има между мене и смъртта.

1 Царе 20:4 (BULG)
Тогава Ионатан каза на Давида: Каквото поиска душата ти, аз ще сторя за тебе.

1 Царе 20:5 (BULG)
И Давид каза на Ионатана: Ето, утре е новолуние, когато съм длъжен да седя с царя на ядене; но позволи ми да ида да се крия на полето до вечерта на третия ден.

1 Царе 20:6 (BULG)
Ако баща ти забележи, че ме няма, тогава кажи: Давид настоятелно поиска позволение от мене да отиде бърже в града си Витлеем, защото там става годишната жертва за цялото му семейство.

1 Царе 20:7 (BULG)
Ако рече така: Добре, тогава слугата ти ще има мир; но ако се разгневи много, да знаеш, че злото е решено от него.

1 Царе 20:8 (BULG)
И тъй, покажи милост към слугата си; защото ти си въвел слугата си в завет Господен със себе си. Но ако има неправда в мене, убий ме сам ти; защото да ме водиш при баща си?

1 Царе 20:9 (BULG)
И рече Ионатан: Да ти не стане това никога; защото, ако бих узнал наистина, че от баща ми е решено да дойде зло върху тебе, нямаше ли да ти го известя?

1 Царе 20:10 (BULG)
Тогава Давид рече на Ионатана: Кой ще ми извести, ако ти отговори баща ти сърдито?

1 Царе 20:11 (BULG)
А Ионатан рече на Давида: Дойди, да излезем на полето. И тъй, двамата излязоха на полето.

1 Царе 20:12 (BULG)
И Ионатан каза на Давида: Господ Израилевият Бог да бъде свидетел ако, като изпитам баща си, утре около тоя час, или на третия ден, и, ето, има нещо добро за Давида, не изпратя тогава до тебе да ти го известя.

1 Царе 20:13 (BULG)
Така да направи Господ на Ионатана, да! и повече да притури, ако, в случай, че баща ми е решил да ти стори зло, не ти известя това, и не те отпратя, за да отидеш с мир; и Господ да бъде с тебе, както е бил с баща ми!

1 Царе 20:14 (BULG)
И не само докато съм жив показвай към мене милост Господна,

1 Царе 20:15 (BULG)
но и като умра, до века не отсичай милостта си от дома ми, даже и тогава, когато Господ ще е изтребил от лицето на земята всички от Давидовите неприятели.

1 Царе 20:16 (BULG)
И така, Ионатан направи завет с Давидовия дом; и рече : Господ да изиска това чрез Давидовите неприятели!

1 Царе 20:17 (BULG)
И Ионатан накара Давида да се закълне още веднъж, поради любовта, която имаше към него; защото го обичаше, както обичаше собствената си душа.

1 Царе 20:18 (BULG)
Тогава Ионатан му каза: Утре е новолуние; и ще видят, че те няма, защото твоето място ще бъде празно.

1 Царе 20:19 (BULG)
Като престоиш три дена, слез по-скоро и дойди на мястото, дето беше се скрил в деня, когато разисквахме оная работа, и седни при скалата Езил.

1 Царе 20:20 (BULG)
И аз ще изстрелям три стрели в страната й, като че стрелям в прицел;

1 Царе 20:21 (BULG)
и, ето, ще пратя момчето и ще му кажа: Иди намери стрелите. Ако река нарочно на момчето: Ето стрелите са отсам тебе, вземи ги: тогава ти дойди, защото има мир за тебе, и няма никаква беда - заклевам се за това в живота на Господа.

1 Царе 20:22 (BULG)
Но ако река на момчето така: Ето, стрелите са оттатък тебе, тогава иди в пътя си, защото Господ те е отпратил.

1 Царе 20:23 (BULG)
А относно работата, която аз и ти сме говорили, ето, Господ да бъде свидетел между мене и тебе до века.

1 Царе 20:24 (BULG)
И тъй, Давид се скри на полето; и когато дойде новолунието, царят седна на трапезата да яде.

1 Царе 20:25 (BULG)
И като седна царят на мястото си, както винаги, на едно място при стената, Ионатан стана, и Авенир седна при Саула, а Давидовото място беше празно.

1 Царе 20:26 (BULG)
Саул, обаче, не каза нищо през оня ден, защото си каза: Ще му се е случило нещо, та не е чист; без друго ще е нечист.

1 Царе 20:27 (BULG)
А на следния ден, вторият на месеца, Давидовото място пак беше празно; затова Саул рече на сина си Ионатана: Защо Есеевият син не дойде да яде ни вчера, ни днес?

1 Царе 20:28 (BULG)
И Ионатан отговори на Саула: Давид настоятелно поиска позволение от мене да отиде във Витлеем, като каза:

1 Царе 20:29 (BULG)
Пусни ме, моля, защото семейството ни има жертва в града, и брат ми ми заръча да ида; сега, прочее, ако съм придобил твоето благоволение, позволи ми, моля, да отида и да видя братята си. Затова не дойде на царската трапеза.

1 Царе 20:30 (BULG)
Тогава гневът на Саула пламна против Ионатана, и той му каза: Развратени и отстъпни сине, не зная ли, че ти си избрал Есеевия син за срам на тебе и за срам на майчината ти голота?

1 Царе 20:31 (BULG)
Защото, докато Есеевият син живее на земята, ни ти, ни царството ти, ще се утвърди. Затова прати сега та го доведи при мене, защото непременно ще умре.

1 Царе 20:32 (BULG)
А Ионатан отговори на баща си Саула като му каза: Защо да се убие? що е сторил?

1 Царе 20:33 (BULG)
А Саул хвърли копието на него, за да го удари, от което Ионатан разбра, че баща му беше решил да убие Давида.

1 Царе 20:34 (BULG)
И така Ионатан стана от трапезата разярен от гняв, и не яде никаква храна втория ден на месеца; защото беше наскърбен за Давида, понеже баща му го беше опозорил.

1 Царе 20:35 (BULG)
И на утринта Ионатан излезе на полето, на мястото, което беше определил с Давида, и водеше със себе си едно малко момче.

1 Царе 20:36 (BULG)
И рече на момчето си: Тичай, намери стрелите, които ще изстрелям. И като тичаше момчето, той изстреля една стрела по-нататък от него.

1 Царе 20:37 (BULG)
И когато дойде момчето на мястото, гдето беше стрелата, която Ионатан изстреля, Ионатан викна след момчето казвайки: Не е ли стрелата по-нататък от тебе?

1 Царе 20:38 (BULG)
И Ионатан извика след момчето: Скоро побързай, не стой. И Ионатановото момче, като събра стрелите, дойде при господаря си.

1 Царе 20:39 (BULG)
Но момчето не знаеше нищо; само Ионатан и Давид знаеха работата.

1 Царе 20:40 (BULG)
Тогава Ионатан даде оръжията си на момчето, което му слугуваше , и му каза: Иди занеси ги в града.

1 Царе 20:41 (BULG)
А щом отиде момчето. Давид стана от едно място към юг, и като падна с лицето си на земята, поклони се три пъти; и целуваха се един друг и плакаха и двамата - а Давид твърде много

1 Царе 20:42 (BULG)
И Ионатан каза на Давида: Иди с мир, както се заклехме ние двамата в Господното име, като казахме: Господ да бъде свидетел между мене и тебе, и между моето потомство и твоето потомство до века! И Давид стана та си отиде; а Ионатан влезе в града.